Изкуственият интелект ще се размножава полово
Специалисти от Университета на Страната на баските (Испания) първи в света са основали квантова версия на изкуствения живот и показаха първите образци за квантова еволюция, които ще разрешат на физиците да схванат по какъв начин поражда сложността на квантовия свят, както и да отговорят на някои въпроси за това по какъв начин се е появил органичният живот в класическия свят.
Компютърните експерти от дълго време се заиграват с изкуствени форми на живот, основани от компютърен код. В цифровата симулация на живота всичко се случва по същия метод, както в органичния свят. Най-стабилният и приспособен към околната среда код оставя огромно " поколение " под формата на вторични кодове, а неадаптириният умира. С други думи, кодът еволюира. По образеца му може да учат разнообразни аспекти на еволюцията и възникването на сложността. Това е изцяло типичен развой, идващ нормалните Нютонови стъпки. В действителния свят, въпреки това, има квантовата механика и нейните странни явления. Така поражда въпросът: каква роля играе квантовата механика в еволюцията и произхода на живота? За да се отговори, би трябвало да се основат изкуствени квантови форми на живот.
Унай Алварес-Родригес и сътрудниците му са направили следния опит: разделили са квантовия " живот " на две елементи - генотип и фенотип. Както в тази ситуация с въглеродния живот, квантовият генотип се състои от квантова информация, която разказва генетичния код на индивида. Генотипът е част от квантова единица на живота, която се предава от едно потомство на друго. Фенотипът е демонстрация на генотипа, която взаимодейства с действителния свят - това е " тялото " на индивида. " Това положение, дружно с информацията, която е кодирана в него, се унищожава в течение на живота на индивида ", споделя Алварес-Родригес.
Всяка единица от квантовия " живот " се състои от два кубита - един за генотипа и един за фенотипа. " Целта на проучването е да пресъздаде присъщите черти на Дарвиновата еволюция, приспособени към езика на квантовите логаритми и квантовото изчислителение ", споделят учените.
Първата стъпка в еволюционния развой е размножението. На квантовото равнище това е решено посредством усложнение, което разрешава прекачване на квантовите положения от един обект на различен. В този случай кубитът на генотипа предава квантова информация. Втората стъпка е оцеляването, което зависи от фенотипа. За това аспектът на генотипното положение е трансфериран в празно положение, което е станало фенотип. След това фенотипът взаимодейства със средата и в последна сметка се разсейва. Този развой е равностоен на остаряването и умирането в органичния свят, а времето, належащо за него, зависи от генотипа. Тези " организми ", които са съумели да живеят по-дълго, са по-добре приспособени към околната среда и имат преимущество при възпроизводството в идващото потомство.
Има и различен значим аспект на еволюцията - по какъв начин индивидите се разграничават един от различен. При естествена еволюция има две благоприятни условия: посредством полова рекомбинация, когато се съчетават генотипи на два индивида; или посредством разновидности, когато по време на репродуктивния развой зародят инцидентни промени в генотипа. Алварес-Родригес и екипът му избират втория метод, като вкарват ротация на квантовите положения като случайни промени при предаването на квантова информация.
Това обаче е единствено доктрина, на процедура самият опит е доста по-сложен, защото към момента не съществуват пълноценни квантови компютри. Независимо от това, учените са съумели да употребяват 5-кубитна симулация на квантовия компютър IBM QX, като пускат през нея към 275 000 квантови логаритми.
Резултатите съответстват с теоретичните прогнози с огромна акуратност, възпроизвеждайки присъщи особености на търсения сюжет за квантов натурален асортимент. Важна роля са изиграли разновидностите, които, както и в класическия свят, спомагат за адаптирането към измененията в околната среда.
Развитието на квантовите компютри ще направи допустимо усложняването на модела и включването на опцията квантовите форми на " живот " да взаимодействат между тях и да се развъждат " полово " - съчетавайки детайли от своите генотипове. Не се знае до какво ще докара това, само че Алварес-Родригес се надява, че неговият опит ще се трансформира във значим инструмент за проучване на сложността на квантовия свят, написа MIT Technology Review.
Компютърните експерти от дълго време се заиграват с изкуствени форми на живот, основани от компютърен код. В цифровата симулация на живота всичко се случва по същия метод, както в органичния свят. Най-стабилният и приспособен към околната среда код оставя огромно " поколение " под формата на вторични кодове, а неадаптириният умира. С други думи, кодът еволюира. По образеца му може да учат разнообразни аспекти на еволюцията и възникването на сложността. Това е изцяло типичен развой, идващ нормалните Нютонови стъпки. В действителния свят, въпреки това, има квантовата механика и нейните странни явления. Така поражда въпросът: каква роля играе квантовата механика в еволюцията и произхода на живота? За да се отговори, би трябвало да се основат изкуствени квантови форми на живот.
Унай Алварес-Родригес и сътрудниците му са направили следния опит: разделили са квантовия " живот " на две елементи - генотип и фенотип. Както в тази ситуация с въглеродния живот, квантовият генотип се състои от квантова информация, която разказва генетичния код на индивида. Генотипът е част от квантова единица на живота, която се предава от едно потомство на друго. Фенотипът е демонстрация на генотипа, която взаимодейства с действителния свят - това е " тялото " на индивида. " Това положение, дружно с информацията, която е кодирана в него, се унищожава в течение на живота на индивида ", споделя Алварес-Родригес.
Всяка единица от квантовия " живот " се състои от два кубита - един за генотипа и един за фенотипа. " Целта на проучването е да пресъздаде присъщите черти на Дарвиновата еволюция, приспособени към езика на квантовите логаритми и квантовото изчислителение ", споделят учените.
Първата стъпка в еволюционния развой е размножението. На квантовото равнище това е решено посредством усложнение, което разрешава прекачване на квантовите положения от един обект на различен. В този случай кубитът на генотипа предава квантова информация. Втората стъпка е оцеляването, което зависи от фенотипа. За това аспектът на генотипното положение е трансфериран в празно положение, което е станало фенотип. След това фенотипът взаимодейства със средата и в последна сметка се разсейва. Този развой е равностоен на остаряването и умирането в органичния свят, а времето, належащо за него, зависи от генотипа. Тези " организми ", които са съумели да живеят по-дълго, са по-добре приспособени към околната среда и имат преимущество при възпроизводството в идващото потомство.
Има и различен значим аспект на еволюцията - по какъв начин индивидите се разграничават един от различен. При естествена еволюция има две благоприятни условия: посредством полова рекомбинация, когато се съчетават генотипи на два индивида; или посредством разновидности, когато по време на репродуктивния развой зародят инцидентни промени в генотипа. Алварес-Родригес и екипът му избират втория метод, като вкарват ротация на квантовите положения като случайни промени при предаването на квантова информация.
Това обаче е единствено доктрина, на процедура самият опит е доста по-сложен, защото към момента не съществуват пълноценни квантови компютри. Независимо от това, учените са съумели да употребяват 5-кубитна симулация на квантовия компютър IBM QX, като пускат през нея към 275 000 квантови логаритми.
Резултатите съответстват с теоретичните прогнози с огромна акуратност, възпроизвеждайки присъщи особености на търсения сюжет за квантов натурален асортимент. Важна роля са изиграли разновидностите, които, както и в класическия свят, спомагат за адаптирането към измененията в околната среда.
Развитието на квантовите компютри ще направи допустимо усложняването на модела и включването на опцията квантовите форми на " живот " да взаимодействат между тях и да се развъждат " полово " - съчетавайки детайли от своите генотипове. Не се знае до какво ще докара това, само че Алварес-Родригес се надява, че неговият опит ще се трансформира във значим инструмент за проучване на сложността на квантовия свят, написа MIT Technology Review.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ